Веднъж ли на брега ти , до скалата,
седяла съм унесена в мечти,
веднъж ли в плен на красотата
гледала съм как твойта шир блести...
Ту метне се вълна и ревне в пяна
или се губи в безлюдния простор,
или в кроткия си сън люляна
зове ме с далечен мамещ взор.
На нощния покой в тишината
веднъж ли море спомни си аз копнях
да вкуси плътта ми от хладината
ти, с който спомен - аз тъй дълго живях.