Срещата ни, помниш ли, започна
Малко след като есента
За Сбогом! лятото целуна
А после завесата от листа се спусна
И залеза вече идваше мразовит, студен
Докосвайки ни с хладните ръце
На този свят, за който приехме
Че ни е далечен и не може да е наш
Но обещал, кой знае, от съжаление
Или намерил шепа доброта
Все някога да ни събере
Щом видяхме огнената следа ...