georgovabc (Христо Оджаков)
146 33
Aug 9, 2011, 6:22 PM

Спомням си (следите на сърцата) 

  Poetry » Love
595 0 3

Спомням си ласките нежни на нощния бриз,
още щурците с тревожните песни
и над главите безкрайния сребърен вис,
дето се губи в просторите звездни.

Свежият въздух ухаеше сладко над нас,
сякаш в дихания сладки – упойни,
цъфнали рози разпръсваха в късния час
свойте послания нежно – любовни.

Сгушена в мойте прегръдки тръпнеше ти,
плаха сред толкова призрачни сенки,
слушах как сладко и тихо гугукаше си
в тъмното думите мили – вълшебни.

Скъпи, обичам те, казваше, казваше ми,
малко за мойта любов е морето,
горе невзрачни блещукат елмази – звезди,
бледи пред нея са те на небето.

После със лодка ефирна сребристи вълни
порихме смело в просторите звездни,
бяха веслата пресветлите наши мечти.
В унес летяхме над морските бездни.

Не, любовта не е кратка, нетрайна следа,
както следата високо в небето
на веч отронена малка, невзрачна звезда.
Вечно остава да грее в сърцето.

Лодката малка – ефирна не плава сама
в бурни и слънчеви дни под небето,
в нея са още следите на наште сърца –
незаличими, останали вечно...

© Христо Оджаков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??