Спомняш ли си...
застанахме на брега,
А главите ни – в облаците,
застинали там, над скалата.
Джобовете ти пълни с мечти.
Граница за славата
на седемте морета в живота ти.
Но океана е по-див
отколкото изглежда.
Вятърът беше с теб,
когато вляво от
сутрешния прилив ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up