"За нищо не ставаш." - дочутата фраза
отсече главата на моето бъдеще.
Не беше към мен, но изпитах омраза.
Връстница отнесе словата на съдника.
Усетих, че губя под себе си почвата.
Омекнах. Заблъска сърцето ми глухо.
Разбрах, че минавам през мъртвата точка,
от която нататък започва разрухата.
Агресивната младост си иска пространството.
И въздуха иска си, който и дишам.
Но точно това ме спаси и е странно,
разбрах, че е рано да бъда излишна. ...