valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
Aug 5, 2008, 11:10 AM

Спонтанно 

  Poetry » Other
646 0 10
Готова си да бъдеш светлина.
Вещица готова си да бъдеш.
В прегръдка здрава със безкрайноста,
си склонна и мига си да пропъдиш.

В болящите очи на тишината
се впива проницателно страха,
и само цветовете на дъгата
ще излекуват рани от греха.

А в глухата космична безтегловност,
погълнат от немислени слова,
крещя и питам се дали ще мога
да бъда лъч към твоята душа...

Загадката на цялата вселена
започва като ужас да горчи.
Една мечта нима е осланена?
Какво ще стане с другите мечти?

Кълбо от нерви, грях и нереалност
понякога заливат същността.
Мига не е ли знака за безкрайност?
Аз искам да си само светлина.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??