Кралице на сълзи и на безсъние,
усмивката сковала, сетивата ми,
промъкваш се и пращаш ме на дъното -
неканена, разкъсваща, нечакана.
Без армия превземаш, без стратегия,
дворец от тръни правиш си в душата ми
и с мантия, стоманено дантелена,
завиваш безпощадно светлината.
Коя си, откъде си ти, какво си -
по свой ужасен начин зла и мила!?
Понякога задавам си въпроса,
дали това е цялата ти сила? ...