Едно хлапе, момиченце на седем,
вървеше мълчаливо под дъжда.
Гладно беше, а видът му - беден,
не беше яло, нямаше храна.
И майка нямаше си туй дете,
бездомно скиташе по тез пазари.
Кой къшей хляб, кой вафла му даде,
а нощем спеше там, където свари.
Наоколо случайни минувачи
с бездушие поклащаха глава
и гледаха как уморено крачи,
ала не трепна ничия душа. ...