Aug 23, 2011, 6:15 PM

Справедливост 

  Poetry » Other
890 0 8


Справедливост
...........................................


Заставала ли си поне веднъж до себе си и мен,
когато ронеше дъхът ти обичливи думи?
Примамваше ме. Олюляваше се моят ден,
но аз скъсявах разстоянието помежду ни.

Превърнах се в греда, поставена на кръстопът,
където ветровете срещат се, за да вилнеят.
С притворени очи разделях своя ум на плът
и прах и все не вярвах, че словата ти умеят

да пускат корени, да връзват плод в баналната
бразда на родовата нива. Да стигнат билото 
на онзи склон, от който да се върнат с бялата
сълза на малката човешка милост. Каквото

стана - не остана. Писна му да се крепи
на двете шепи “да” и “не” вселенска милост,
а ти - не се бави - търси я своята си Справедливост.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??