Спри
С П Р И
Но как, кажете ми, да спра,
когато ден в нощта градя?
И удрям, удрям чук след чук...
Дано да дойде някой тук –
да види как потъва ден
от безизходност поразен.
И как нощта да победя,
когато е всесилна тя,
издигната в пиедестал,
където ритъмът е спрял
и метнал мъртвия воал?
Живеем в мъртви светове.
Нерадост времето кове,
а справедливостта е мит –
отгледан като рядък вид.
Невежеството е закон,
насилието – яхнат кон
понесъл силния юмрук.
Това не стига ли дотук?
Къде да търся светлина?
Залезе плахата луна.
Светкавица раздра тъмата
и гръм разплака тишината!
Денят в сълзите се облече.
Небето плисна и потече,
но все не спирам. Чукам пак,
но вместо лъч пристига мрак...
© Стойна Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тони много хубав стих.браво--отразена действителност
-
Добър вечер, Катя! Благодаря ти от сърце, че пак ме навести.
Радвам се, че ми харесваш творбата!
Поздравление и хубава вечер -
Стойне,поздравления за силния стих!
-
Никола, Евелина, Рени - благодаря от сърце на тримата за вниманието
и прекрасните коментари!Бъдете живи, здрави и творчески вдъхновени! -
Този път ме остави без дъх! Стойне!! Прекрасно - само аплодисменти! Моите най-искрени възхищения!!!
-
Прекрасна образност..., прекрасен финал, просто - реалност..., как не се наваля..., валяло е цяла нощ, и сега се е смрачило - и е, аха пак да завали...!!!
Светкавица раздра тъмата
и гръм разплака тишината!
Денят в сълзите се облече.
Небето плисна и потече, -
Цялата творба е една голяма, но разбираема метафора за съвременния живот на човека."И удрям, удрям чук след чук...Дано да дойде някой тук-
да види как потъва ден от безизходност поразен." И на края се разбира, че "...Чукам пак, на вместо лъч пристига мрак...". Тъжно, но факт.
Харесах, Стойне, и го оценявам! Поздрав от мен и хубав ден! -
Благодаря, Вики!Винаги се опитвам да гледам по-оптимистично, но този път не успях да изляза от реалността.Поздрав за вниманието, което ми отдели! Ведро настроение!
Антоан -благодаря ти от сърце и за това, че така добре влизаш в съдържанието и намеренията ми.Да, финала го оставих като отворена врата, която ще продължи да се разтваря за идващата опасност. Дано не позная!
Поздравявам те - много си силен! -
Остава ни да спрем да удряме на камък и да почнем да чукаме на дърво
Ей, мисля си, че малко оптимизъм няма да ти навреди. Поздрави! -
Влади, трогната съм от вниманието ти и толкова силните думи за творбата ми. Винаги ме караш да изтръпвам като чета твоите коментари и творби!Бог щедро да те благослови! Поздрав и по-спокойно!
-
Ели, благодаря ти за коментара - много е важно за мене твоето мнение.
Ваня, радвам се, че и ти си прочела творбата ми и я харесваш - за
мене и твоето мнение е много важно - благодаря от сърце за посещението ти!
Василка - Чукам силно, дано да чуят много хора!
Руми - Много ти се радвам и аз. ти си винаги, почти първият отзвук на призивите! Длъжни сме, мила! Дано повече хора се събудят!
На всички ви се радвам иискрено и ви желая хубав ден и нови творчески успехи! -
Стойне, неизчерпаема и нестихваща си от към призиви!
Понякога сме като глас в пустиня, но аз съм благодарна, че твоите думи достигат до мен! Радваш ме с всеки свой стих! Поздрав и прегръдка! -
Чукай, не спирай! С думи, със сила - до светлина!Поздрав!
-
Това е силна метафорична картина на мрачната съвременна действителност...
Издържан по форма и съдържание стих.
Харесах, Стойне!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
