Mar 16, 2008, 10:13 PM

Спри да ме зовеш 

  Poetry
639 0 1

Спри да ме зовеш

Недей! Спри да ме зовеш!
Моля те, сама остави ме!
Няма с теб да ме отведеш
и по общ път не ще вървиме!

Летните нощи, до лудост безкрайни,
в топлата ти прегръдка прекарах,
и звезди в небеса сияйни
неразделно с теб съблюдавах!

Недей! Спри да ме зовеш!
Повече не ще се подведа,
в борба усилена с тоз брътвеж,
не ще се поддам на суета!

Недей! Чуваш ли?!? Недей!
Отчаяние, спри да ме зовеш -
на друг злата си песен пей -
никога повече няма да ме подведеш!!!

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??