Гара малка, в края на безплодна нива,
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам!
С поглед просълзен, в сърцето му надежда!
Времето е спряло и все назад поглежда
и се моли, че ще дойде някой там!
Влакът ще го отведе към следващия ден,
но на бога той зове се, да остане днес до края!
В замръзнал ад е, ала все едно напуска рая!
Победител заминава, но е сякаш победен.
- О, ти, живот, где тежко се живееш,
кажи, кому e нужно аз да ходя там де нищо се не знае?
- Аз искам да остана тук, а ТЯ в прегръдките ми да ухае!
Но да застанеш ти пред мен, не ще посмееш!
И мислите му в танц със спомените стари,
времето минава, часовникът тиктака,
един единствен пътник чака,
а в него като въглен мъка пари!
Ето че пристигна вече влака!
Със сълзи на очите вътре той качи се
и пак надежда в сърцето му роди се,
че на следващата гара ТЯ ще чака!
© Nebula All rights reserved.