Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
Oct 9, 2012, 3:35 PM

Спри се, миг 

  Poetry » Other
619 1 9

 

Спри се, миг

 

Спри се, миг, не закривай луната,
нека грее красиво над мен –
да лекува омайно душата,
да е слънцето, няма ли ден...

В тъмнината безгрижно я гледам
как зад облаци сто е една...
С нея болките свои споделям
като с майка – безкрайно добра.

Тя прощава без гняв греховете,
все ме гледа със нежни очи
и воюва дори с боговете,
за да грее с гальовни лъчи.

Като мен през нощта не заспива – 
уж лети, а си няма криле...
От небето изпраща ми сила,
сякаш станал съм нейно дете...

Спри се, миг, не прикривай луната,
остави я да свети така
и по сребърен път в небесата,
продължи да пътува сама.

 

 

© Росен Гъдев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??