Спри се ... остави ме...
Спри се... остави ме...
Спри се... остави ме...
докога да те моля, кажи?
Ти взе ми усмивката и целувка открадна дори,
спри се... остави ме!
Аз вярвах ти, споделях ти...
пред теб изливах своята душа,
но ти предаде ме, затуй не ме моли,
не изричай поредната лъжа!
Спри се... остави ме...
между нас... вече нищо не остана,
за миг помисли си... забрави ме,
спри да ровиш в болезнената стара рана.
Как се чувствам днес, само аз си зная,
не искам вече с никой да споделям,
имам един човек до себе си и само него желая...
а ти - да си далеч от живота ми, определям!
© Мария Амбова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Супер е !
-
Много красиво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
