Спи, сърце, завинаги заспи,
там дълбоко под пръстта
дълбоко погребано остани
заедно с нея - любовта.

Умри, сърце, моля те умри
и от тази болка ме избави,
да гледам как друг я държи
и как вплитат своите съдби.

Изгний, сърце, в мен изгний
като плод забранен и нежелан.
Болката отровна до край изпий
и след това застини свито в длан

Спри, сърце, вовеки спри
вяра в себе си да таиш,
че можеш отново някога ти
тъй лудешки да туптиш.

И никога не се връщай, сърце,
далеч, далеч от мене остани.
В труп превърна се онова момче,
което имаше копнежи и мечти

Заспи, умри, изгний, спри, сърце,
и вече никога не се завръщай ти.
Вземи със себе си и онова момче
и с теб в пръстта дълбоко го погреби...