Не, няма как да я изпусна
Каква снага! Направо чудо!
Очите ми изтекоха по нея.
Сърцето ми затупка лудо.
Направо да я съблека копнея.
По хълбок легнала, невинна,
на слънце кротичко заспала.
И като ток през мен премина
ищах за прелестното тяло.
С нарастващ трепет я оглеждам,
докосвам с поглед, не със длани.
Тя сред красавиците се нарежда,
не мога безразличен да остана!
И виждам се - посягам нежно.
Насладата наум предвкусвам.
Самата красота и свежест!
Не, няма как да я изпусна!
Със магданоз, оцет и олио,
и сол, и лук ще я покрия!
А после...О, прекрасна моя!
Изпиваш не една ракия!...
© Роберт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, Ирина, забелязала си моя маниер да завършвам някои от стиховете си по неочакван начин. И това доста ме забавлява...По принцип го правя само в хумористичните си творби...
-
И аз съм фен на салатка с ракийка!Така те разяжда,въпреки,че казват ,че всички ракиджии са слаби!...А ти съвсем по Роби-нски тури поантата-до края си мислех,че въздишаш по жена....
-
Светулка, Георги, Красимира, Ангелче, Веси, приятно ми е да ви видя пак на страничката!
-
Ех, Роби, пак ми усмихна утрото! Даже се размечтах за вечерята
Прегръдки! -
Аь, тази краставица! Направо си я представих... в първия момент си помислих, че е риба, но като разбрах за ракията... Благодаря за усмивката, Роби!
-
Ми, наздраве, ама аз съм на биричка 😆
Поздравявам те :=)) -
Подхващаш ни изтънко, усилваш плавно апетита, а накрая ни сюрпризираш невинно, както ти си го умееш. 😆
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
