Сутрин е. Самотно рано.
Идват първите зари
да погалят с топлина
този, що до мене спи.
Легнал тихо тук, спокоен,
сякаш няма грехове...
А самият той е грях,
който силно ме зове.
Има нещо тъй-невинно
в тази спяща красота.
Страстната порочност крие
във червената уста. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up