rudin (Иван Христов)
858 1444
Dec 8, 2010, 5:38 AM

Спътница 

  Poetry » Love
569 0 10

Ти беше, за последно,

с едно кафяво яке

когато  ме погледна

в очите другояче.

 

 

Как погледа говори

със хиляди въпроси.

С целувки те повторих

и вярност си изпросих.

 

Тъй крачките полека

забавят своя ритъм

по глухата пътека

и без да те попитам,

 

приседнахме на пейка.

Сред падналата шума

ти бе безлистна вейка,

трепереща, бездумна.

 

Какво бе по-нататък

аз няма да издавам. -

Магия без остатък

във есенна дъбрава...

 

И днес, когато мина,

край грохналата пейка

присядам да почина

под цъфналата вейка.

 

Тук тя да ми припомни

за моята любима -

от двете пълни стомни

как пиех медовина.

 

Шуми така гората,

шуми и ми напомня.

Преходна е съдбата

на обичта бездомна.

 

Не иска да отмине

и нека тъй да бъде.

На пейка да почине

до мен. И с мен си тръгне.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??