Безсънна нощ. А ти лежиш до мене.
В очите ти чете се бездихание.
Не зная как реши да ме превземеш,
но зная как те разпознавам по ухание.
Дори да са затворени очите ми,
ръцете ми - покорно в скута свити
и да лежа спокойно и възпитано,
ти пак си тук. И пак опитваш
да ме придърпаш нежно във обятията си.
(Понякога е нежност до могъщество.)
Да ме разпаднеш на парченца атоми,
забравили да се сглобят във цяла същност. ...