Срамувам се от самотата!
Под тичинките на лалето ще се скрия!
Аз толкова съм малка, да...
Тъгата превърнала ме е в прашинка!
И от любовта си се срамувам!
Раздавах я без никаква отплата...
Крилата и прекършени са от обида,
едва ли някога ще полети отново!
Вярата ми... и от нея ме е срам!
Нямам сили, за да обясня...
че няма съвършенни хора, няма сбъднати мечти...
Има само полет на умиращи ята! ...