Сребролика нощта ще заспи,
свойте сенки разстлала в душата,
ще се стичат реки от сълзи,
но със утрото тъгата ще стихне.
И тогава ще взема в прегръдката си
светлина, изжадувана в нощите,
ще усмихна лъчите в очите си
и ще слушам на птиците песните.
Ще забравя предречени пътища
и молитвени думи ще шепна.
Ще прераждам от старите сънища
нови друми, по които ще тръгна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up