Сребърна вълчица
Сребърна вълчица,
в сребърния сняг,
вие, та се чуе
във селото чак.
Вие и оплаква
своя мил другар –
него го застреля
горският стражар.
Беше безпощаден,
беше хищник смел –
неговите набези
нямаха предел!
Ще разкъса агне,
крава или кон –
но не го ловеше
хорският закон.
Че макар хуманен,
справедлив на вид,
хищниците в него
са закрилян вид!
Ала дойде Бойко
и постанови:
всеки зъл престъпник
да се залови!
……
Сребърна вълчица
в сребърния мрак,
вие, та се чуе
до небето чак.
Вие и оплаква
своя мил другар –
него го застреля
горският стражар!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Харесах!
-
Поздрав....много хубаво стихотворение!
-
Благодаря ви за ласкавите отзиви - Котел, Веси П., Елда, Жулли, Юлияна и Нандо! И на тебе - за чудесния куплет! - Райсън.
Малко сложно се получи това стихче, та може би трябва да поясня какво съм искал да кажа с него.
Първо, че най-красивите, манекенките /защото за мен сребърна вълчица означава и красавица/, са метреси на хищниците, на престъпниците.
Второ - че законите закрилят, толерират хищниците, престъпниците. Трето, че тях не ги неутрализират полицаите - нулева търпимост към тях може да прояви само някой отдалечен от столицата горски стражар.
А споменаването на Бойко е само иронично. "Дойде - Бойко" - само това съзвучие на й-с краткото е причината да го спомена; като разчитах, че всеки ще си помисли това, което и аз - че той нищо не прави и няма да направи. Защото с престъпниците можем да се справим само по метода на горския стражар, но на Бойко му липсваше мъжество да го прави когато беше първи полицай, а на поста на който е сега и му е невъзможно. -
Хареса ми!
-
Ами... да живее Бойко!
Поздрав! -
Гледам го - не диша,
пустият му звяр.
Точно както пише
в стихчето Ангар))) -
Напомня ми за една моя любима книжка от детството - "Обичам те, вълк".
Мъжкият див единак се казваше Сребърния, а опитомената от хората вълчица - Мура... Тъжно... -
Абе, и преди Бойко ги отстрелваха - регулиране на популацията...
Хареса ми стихото ти, Ангар! -
Нарушавал ли си някога,някакви правила?Опитай,тръпката ще ти хареса.Поздравче...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Имаше навремето един виц: в едно село глашатаят бие барабана и гърми с пушка на площада,съобщавайки че след 1 час пристига Тодор Живков. На мегдана излиза само една полуглуха баба. Чака 5 минути и се прибира. След половин час, глашатаят пак съобщава новината за посещението на Тато. Пак само същата баба се появява и пита: "Е, чедо, не можахте ли от първия път да го гръмнете?"