Сред блато от човешки страсти
търсим брод към някаква надежда,
изсичайки морални храсти
без в миналото да се вглеждаме.
Намеренията ни са без значение,
само резултатите единствено са важни.
Знанията будят съжаление,
щом са безполезни в обстоятелствата разни.
Самолюбието винаги е догматично –
предел е на класическа самоизмама.
Всеки миг животът е различен
и по-прекрасно нещо няма.
© Вили Тодоров All rights reserved.