Feb 24, 2017, 3:41 PM

Сред блато от човешки страсти 

  Poetry » Other
239 0 0

Сред блато от човешки страсти

търсим брод към някаква надежда,

изсичайки морални храсти

без в миналото да се вглеждаме.

 

Намеренията ни са без значение,

само резултатите единствено са важни.

Знанията будят съжаление,

щом са безполезни в обстоятелствата разни.

 

Самолюбието винаги е догматично –

предел е на класическа самоизмама.

Всеки миг животът е различен

и по-прекрасно нещо няма.

 

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??