Водовъртеж, лъжи, съзнание,
със сетни сили плуваш към брега,
делят ви с него разстояния,
и битие, и укор, и вина.
А в теб желанието стене,
да го докоснеш просто, хей така,
и няма страх, и няма време,
което да разбие таз мечта.
Ще те докосна, знам, дори и след години,
ще те целуна, знам, дори и чрез дъжда,
ще те прегърна ,знам, сред горските къпини,
ще бъда с теб, дори и не сега.