Обличам бялата си рокля -
от нежността ми цяла изтъкана
и сред дъжда, дори косите мокря.
Летя към теб, защото бях желана.
При тебе идвам, без да те докосвам.
Не искам друго, само да погледна
онази влюбеност... Пътувам боса
сред капчиците. Времето приседна...
Изгубих се, там някъде във тъмнината.
И няма те. Дори и себе си не виждам.
Сред капките - сълзи отмиват топлината,
последно търся, за последно вдишвам. ...