Надежда Павлова /Перличка/

Навярно много, много те обичам...

Една загадка вечна е това, 

но вече време е да спра да тичам

по ъглите на твоята душа...

Жадувах за кристални водопади,

далеч, отвъд смарагдови поля,

а беше време трепетно и младо...

Авлигите се къпеха в дъжда...

През май ли беше или топъл юни -

целуна ме за пръв път у дома...

Мигът на нежност тихо е отминал -

отдавна тук царува самота...

Прелива споменът за снежен празник,

забравен уж, но тъй, напук е жив...

Сълзица росна всичко, всичко помни,

а щастието нека... Нека спи...

Когато дъжд по клепките се стича,

а ти избършеш с ледена ръка,

помни, че много, много те обичам...

Сред капките е моята сълза...