Сред плюшените облаци, където
една мечта опита да лети,
се вряза златен лъч. И ето-
подаде ú ръка. И оцвети
просторите, където сред полята
главици ароматните треви
надигаха към слънчевото лято.
Но кой покоят им бе нарушил!?
Май двама влюбени, които
целуваха се! Вятърът снага сниши,
пошушна на ухото на щурците
за Любов да им посвирят-
нежно... До зори!
© Петя Кръстева All rights reserved.