И ненужен, и сух, и безизразен
тук е моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и във вирчето станало блик.
Ами нивите! Място не стигнало –
прекипяло зелено тесто.
Вейна вятър. То ангелче мина,
за да каже, че иде и Бог.
Ей го там, до реката застанал е
и опипва с бастунчето брод.
Повъртя се, нахвърли си камъни,
на които да стъпи и – хоп! ...