smile1 (Валка)
448 4639
Oct 15, 2009, 2:50 PM

Сред светещи неонови сияния 

  Poetry » Other
514 0 14

Сред светещи неонови сияния,
танцуващи по влажния асфалт,
вървя притихнала,
в мълчание
по стария крайбрежен булевард.
Вървя със болката си в здрача -
изгубена в безличната тълпа,
как искам, 
а не мога да заплача...
а ТЯ неистово дълбае във гръдта.
Сред светещи неонови сияния
със мен заплака и дъждът,
след туй погали ме -
без колебание
и нежно със сълзите ми се сля.
Покоя ми възвърна безвъзвратно,
изми докрай следите от тъга,
вълшебник ме докосна -
непонятно,
превърна ме в усмихната река.




© Валка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??