Не ме викайте по име,
аз не мога да се спра,
прелетен съм като зима,
като лято, през вашата душа.
Светът ми не е кристален,
кристала остана в едно дете,
но всеки от вас го притежава
като скрито пролетно зрънце.
Прелитайки клъввам си по малко,
засищам се с човешка топлина
и разпилявам себе си без име
сред светлината, сияеща от вас... ...