Сред всичките условности е сам...

Feb 28, 2024, 11:00 PM 2024-02-28T23:28:40+02:00

Poetry » Love

305 3 4

Сред всичките условности е сам
поетът в мен. И тих, и непотребен.
До втръсване повтарям си и знам,
не трябва да обичам. Не и тебе.

Сред всичките им приказки за грях,
за дълг, за нещо си... какво ли беше?
Едничкото, което в миг разбрах –
без тебе е студен и безутешен

ужасно подреденият им свят,
сред който аз съм чужда и далече.
Над мен блести Луна, звезди валят,
а аз съм с теб, тъй както всяка вечер.

И твоето безсъние съм аз,
ти – моето. И в късен час, потаен,
написах стих – целуващ те без глас,
та лека нощ дано ти пожелае...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Niki_art (Николай Василев)

2024-02-29T23:11:11+02:00

Много е хубаво!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2024-02-29T10:48:34+02:00

Унинието не ми е присъщо, Стойчо.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-02-29T08:56:23+02:00

Не унивай!Самотата е саможертва в нощните копнения на твореца!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2024-02-28T23:27:56+02:00

Аха. Отива ти. Да си гадна.