670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Jul 8, 2010, 12:07 PM

Среднощен дъжд 

  Poetry » Love
691 0 6

Не беше студът, а писмото, което написах.
Прибързано пуснах го. То ме събуди във мрака.
Какво ще помислиш, когато до тебе достигне?
Не прекалих ли с настойчивост? Бях ли достатъчно плаха?

Не беше и вятърът. Бяха онез пеперуди,
дето при влюбване почват да пърхват в стомаха.
В мрака на стаята именно те ме събудиха.
Пуснах ги волно да махат край мене с крилата.

Не бе и дъждът, а писмото, което наново
в такта на капките почнах да съчинявам.
Да, то ме събуди. Дали пък на другата сутрин,
в него една пеперуда да не добавя?

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??