Върху белия лист уморената вечер
пише думите с тръпна ръка.
Ти си толкова близко, но и тъй си далече!
Как без теб непробудно да спя!
Ще докосна небето с недоспали зеници.
Ще дочакам и новия ден.
За да литне към топлите ярки звездици
тих прочувствен среднощен рефрен!
Там, високо, до сребърна лунна парица
ми е вързала люлка нощта.
Да я стигна, ще взема крилете от птица,
от фенер на светулка - искра!