Oct 7, 2017, 11:06 AM

Среднощен влак 

  Poetry » Other
561 0 0

В един среднощен влак
се вози Самотата,
невидима, с наведена глава.
Отсреща й е седнала Тъгата.
Унила е... Невидима и тя.
А сетне от незнайна гара
се качва някакъв човек.
Той сяда на седалка стара
и някак си се чувства лек,
напуснал гарата незнайна.
Достига дестинацията крайна
незнайният среднощен влак. 
Усмихнати са Самотата и Тъгата,
а тъжен е самотният човек.

© Драгомир Лаброев All rights reserved.

Драгомир Лаброев

6.10.2017 

В един влак...

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??