Среднощна изповед

Dec 2, 2006, 12:03 AM

Poetry

1008 0 1

Кратък сън от мигновение
на скръб в среднощна тишина,
в дъжд от сребърно сияние
безмълвна тихичко шептя.
Че песен аз не чувам вече
не гали тя моята душа,
злокобна тишина прокуди
от сърцето всички сетива.
Че тебе някой ми отне
увлече те във сънища кристални,
някой, който сърцето ми взе
и забули душата ми в тайни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Среднощна изповед

Want to read more?

Random works