Не мога да напиша онзи стих.
Отвъд звездите думите препиха
със виното, което Господ скри
в небесната си изба. Болка тиха
катери бавно снежния си връх.
Под стъпките проскърцва тишината.
Страхувам се от топлия си дъх.
В кристал студен е сгушена сълзата.
Раздипля си воалите нощта.
Сезонът е неясен и без име.
С дъжда от висините долетя,
а бялата ѝ рокличка любима ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up