Jan 8, 2009, 2:42 PM

Среднощна нежност 

  Poetry » Love
602 0 2

Събужда ме среднощна нежност
и си представям много ясно -
отпуснат си до мен в леглото,
затоплил си се като в пряспа.

 

Като дете те приласкавам
със белотата на гръдта си,
погалвам те с коси и нежно

прокарвам пръсти по гърба ти.


С очи потрепваш във съня си.
Аз с мекотата на ръката,
нагласям топлата завивка.
Притихва кротко тишината.

 

Заслушвам се как пее песен
смълчана стаята в хотела,
до мене лунен лъч разплита
мечтите ми и ги разделя.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • поздрав
  • "до мене лунен лъч разплита
    мечтите ми и ги разделя." Нежно е и много истинско. Могат да се кажат пеперудно толкова ракъсващи до болка истини.
    Поздрав за стиха, Поли! Харесвам стила ти!
Random works
: ??:??