Нека ти разкажа моя приказка,

ще я почна с нещо нетипично.

Нощна  и измислена - все тая,

щом я  чуеш, ти ще си различен.

Ще те запозная със херои.

Ако видиш острите им шпори,

завист ще те жегне и  - кой знае -

може воин във теб да заговори.

Идват и жените. Под ветрило

устните им бъбнат като нар.

И шампанското на бала еликсирно

е безсилно пред такъв пожар.

Виждал си това. Живял си доста,

само ти нахвърлям бегъл план.

Канделабрите тържествени огряват

силуетите във бъдния роман.

А поуката не знам. Ти вдигай тоста,

аз мога да бълнувам до зори.

Сигурно е в нещо просто.

Само да го видиш, ми кажи...

..

Обичам приказките ти измислени,

мога да ги слушам до зори.

И баловете ме привличат -

опиват ме шампанско и жени.

Признавам, малко съм объркан -

във мирно време като на война,

под канделабрите да диря

една-единствена душа.

Ловецът броди неуморно

и всеки мъж това твърди.

От взирането му далекобойно

отслабват зорките очи.

Поуките са някъде по пътя,

там тостовете нямат власт.

И приказката е на слука.

Идея дай, аз нямам глас.