laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Nov 29, 2011, 6:22 AM

Среднощни мисли 

  Poetry » Other
527 0 6

За кой ли път съм будна през нощта.

Живота свой във двете длани меся.

И най-обикновените неща

са скрити зад загадъчна завеса


от утрешния ден неизживян.

Единствено Съдбата знае всичко.

Но всеки бъдещ миг е пропилян,

щом в него не си страдал и обичал.


За кой ли път не искам да заспя.

Напусто мъча се да разгадая

какъв  е жребият ми:  да простя,

със страст, със хъс красиво да играя


спектакъла, наречен "Мой Живот",

от Господ Бог умело режисиран,

за всеки изигран погрешно ход

цена да плащам. И да авансирам


в Надеждата и Вярата, и Любовта.

С фенера, като Диоген да ги открия.

Когато мина зад последната черта,

със тях дори смъртта си да надвия.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах!
  • "...спектакъла, наречен "Мой Живот",..."

    Странно нещо е животът ни - прилича на театър, в който ние сме актьори, а съдбата ни е режисьор. Нито можеш да избягаш, нито можеш нещо да промениш...

  • С Венцислав! Поздравления за силният стих!
  • Хубав стих!
  • "спектакъла, наречен "Мой Живот",

    от Господ Бог умело режисиран,

    за всеки изигран погрешно ход

    цена да плащам. И да авансирам"

    Много ми хареса!Поздравявам те за чудесния стих!



  • Поздравления, Нина! Харесах!
Random works
: ??:??