Луната – щърбав първокласник,
се хили иззад тънкото перде.
Звездите мигат, не угасват.
Не ми се спи. Приготвям си кафе.
Ти спиш дълбоко, дишаш равно.
Изкарвал си със труд пари.
Не сме говорили отдавна
за себе си, както преди.
Омръзнах ли ти? Или ти на мене?
Какво така ни отчужди?
Защо понякога в съня си стенеш
и шепнеш името ми ти? ...