На всекиго прощавам за обидите - За радост времето в река приижда, за да забравя болката и думите, тя със ръка тъгата ми приглажда. Не се терзая за допуснатите грешки, било е писано,така да бъде... но още много силно в мене срича чувството, че вече някъде било е. Усещането, че нося много дълго една любов по-страстна и от залеза, и по-красива, по-нежна и от изгрева. Трябваше във тоз живот да я намеря, не в някой друг отминал или следващ, тя тихичко зовеше ме да следвам заветът и да бъда с нея... Не я познах, или пък тя е закъсняла... защото често будя се среднощ насън, когато се събудя, разбирам, че била е единствено и само в моят сън... Ала не мога да заспя, когато пулсира буйно в моята плът, любов такава, по-огнена от дявола, по-истинска е от ангелският кръст. И аз притихвам, в дланите си свити. Зова за прошка... Бог е милостив! На всички ли простих за грешността си? Дано и Бог на мене да прости!
Много съкровен стих, Джейни!
Понякога така се случва, но никога не се знае какво крие бъдещето...Когато сме най-отчаяни и безизходни, ни спохожда щастието! Друг въпрос е дали ще съумеем да го видим и дали ще посмеем да го грабнем!
Прегръдки!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Обичам ви и ви прегръщам силно!