Пак се сви този ден във фуния
и отекна със залеза пъстър... отмина.
На нощта във зеницата цъфна петуния
и докосна душата ми с мелодия нежна.
Черно-бели клавиши подскачат във ритми
на надежди, мечти и на сънища цветни.
Тази вечер очите ми прашни от болка отми
и проглеждам през света на звънките ноти.
И редя си живота по бели клавиши,
а по черни на спомени ланшните мисли.
Във мелодия чудна политат надежди
изпод дланите с моите пръсти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up