Feb 3, 2009, 10:19 PM

Среднощно 

  Poetry
630 0 4

Измислих те и те затворих

в клетка-стих.

А сигурно е страшно

да си там -

във клетка, пък дори

луксозна!

И сигурно е страшно

да си сам

сред плоски рими

и възторзи...

На сутринта погледнах

листа:

по бялото -

мастило бледо...

Четеше се каквото

през нощта написах,

но теб те нямаше

във него.

Безумно страшно е

изглежда,

щом и измислен

ти избяга...

Но трепка ми една

надежда:

ако се върнеш,

аз при теб ще

вляза!

© Милена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има скрита мисъл. Харесва ми. Успех!
  • Срещано или не, стихът си е твой и е
    хубав!
    Поздрав и за него!
  • Едвали има нещо такова, просто темата е доста "популярна" сред пишештите, иначе стиха е добър.
  • Не мога да позная...темата както видях е често срещана...но все пак не ми се иска да си мисля, че намекваш нещо.
Random works
: ??:??