Среднощнo

Sep 21, 2011, 1:01 PM

Poetry » Phylosophy

922 0 10

Тъгата не ми отива!
Боцвам я с полуусмивка –
уви, не е балон със въздух,
а е като камък на шия.
И самотата не ми отива!
Забулва истинската ми същност -
трябва пак да се преоткрия
в нечие точно присъствие.
Забравила всичко от вчера,
а утре-то още го няма...
Среднощно отново претеглям
мълчаливото си очакване. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Среднощнo

Want to read more?

Random works