Захвърлено и страшно разпилян,
един Живот не стигнал върховете.
От потни дни неистово събран,
докато има светли силуети.
През праговете Ти не се завръщам пак.
Над мене има сив водовъртеж.
Изцапан съм със калния Ти сняг,
стопил се върху восъчната свещ.
© Младен Мисана All rights reserved.