На самотна улица,накрай света
имало стаичка- 3 метра на 2,
с телевизор, печка, прозорец, бюро
и диван, който нощем става легло.
И в преспите, в леда, в белия сняг,
бързи плахи стъпки от среднощния бяг
отекват в стените, в тавана и в пода-
явно, че някой в двора пак броди.
И през изпотените тънки стъкла,
през ефирно перде от сняг и мъгла
се виждаше смътно един силует-
прозрачен, топящ се и мъничко блед. ...