Jun 8, 2022, 1:56 PM

Среднощно 

  Poetry
443 0 1
Душата ми се скита в одърпани,
вековни тръни.
Не стига светлина до този бряг.
Все по-навъсено ме гледат вълни,
изплували от дъното.
Потъват пак звезди в морето,
или се хвърлят от потъващ свят.
Окаяна, земята ги погалва,
като за последен път.
Душите светят, щом се срещнат с мрака.
Душите светват в срещата оттатък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Минева All rights reserved.

Random works
: ??:??