koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Nov 23, 2013, 9:52 PM

Среднощно писане 

  Poetry » Other
394 0 7

Среднощен - късен до премала - час.

Прозорците - угаснали светулки.

Без дъх, без стон, а даже и без глас

в душата сънна свирят ми цигулки.

 

И свети само моето перде.

Зад него аз си пиша стиховете.

Нощта от мене думите краде

и тя ми удвоява страховете.

 

Сънят сега в клепачите лежи

и кара тялото да се отпуска.

А всяка дума под перо тежи

и непокорна стихото напуска.

 

И колко думи само разпилях,

и колко други в себе си извиках.

Но аз до сутринта си оцелях,

когато слънцето за стих повиках.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??