Не обичам светли цветове.
Обичам мрака в цялата му прелест.
Луната, тъмното небе, Нощта,
запяла свойта тъжна песен.
Обичам Здрача, идващ изведнъж,
обгръщащ всички в своето сияние.
Обичам силният, пороен нощен дъжд
и бурята от нечие желание.
Нощта обичам – тази тъмна нощ,
в която лудият живот затихва.
Обичам тишината, тихият разкош
и блясъка в очите непритихнал.