Среща

Ще дойде пролетта омайна,
съдбата пак душите ни ще преплете,
до мен ще си,
с усмихнати очи ще ме погледнеш мило,
тъй, както правеше го някога преди.

Протегнатата ми ръка ще хванеш,
притискайки я нежно до твоите гърди.
Ще ми разказваш дълго,
с топли думи,
за времето, когато с теб далече сме били.

Притихнала до тебе ще се сгуша,
сълза от щастие по бузата ще заблести,
а гълъб бял, на рамото ти кацнал,
тихо, с моя глас ще шепне: "Остани."